Ролята на архетипното мислене в конструкцията на психиката

Първите пъти, когато той споменава архетипите, този термин все още е в процес на узряване и не съществува. В началото (около 1907 – 1912 г.) той формулира идеята си за наличието на несъзнавани първообрази и повтарящи се модели, намиращи израз в митовете, легендите и приказките. Юнг отбелязва особеното припокриване на едни и същи „герои“ сред различните етноси и в отделни епохи, обвързани с конкретни характеристики и с много сходни преживявания, в полето на психологията. Добре познатите персонажи най-често са всевиждащият бог/баща/владетел, принцът/героят-спасител, девицата/майката/закрилницата, злодеят/тъмният/пакостливият и т.н.

Облягайки се на концепцията за колективното и лично несъзнавано, той описва подобно явление като една дълбоко заложена в психиката структура, която обобщава човешките качества и нагласи, свеждайки ги до фантазни персонажи. Допуска, че чрез подобно преработване и втъкаване в митологиите, религиите или дори преданията, хората от миналото са успявали да си обяснят човешкото поведение, вътрешните импулси и нагони, техните различни прояви, както и случващото се в обкръжаващата среда. Вероятно този конструкт е останал силно активен в „психичното ДНК“ и диктува определени представи дори към настоящето.

Постепенно тази идея се трансформира чрез анализ на символното значение и универсалиите - първообразните архетипи, докато окончателно не бива наречена от своя автор „архетипи“ в неговото есе – Instinct and the Unconscious, през 1919 г. 

Юнг описва като универсалии няколко базови структури на личността:

- Азът – ядрото на личността, което обединява съзнаваното и несъзнаваното. Своеобразно символизира стремеж към цялост и завършеност. 

- Сянката – символизира скритите и потиснати личностни и темпераментови черти, които много често могат да бъдат несъзнавани, изтласкани или съзнателно отхвърлени заради лични убеждения или нормите и рамките на социума.

- Анима/Анимус – отъждествяват съществуващите дуални енергии във всеки човек. Анима е женското начало в мъжа, а Анимус – мъжкото начало в жената. Подобно на Аза, но на много по-примитивно ниво тези структури търсят баланс и хармонична съвместимост в човека.

- Персона – тя е защитният механизъм на Егото. Маската, която личността слага доброволно, за да се почувства приета и интегрирана в обществото, често покривайки външни критерии и очаквания.

От тези конструкти Юнг доизгражда описанието на няколко конкретни архетипа. Те носят популярни и лесно разбираеми имена, които говорят за същността на символа, неговото естество и особеност, загатват значението на различни елементи от света, свързани с конкретния архетип, но също и от психиката. Това са:

- Майката – наричана още Богиня-Майка или Великата Майка. Нейното ядро се свързва асоциациативно с плодородието, грижата, закрилата, мъдростта, интуицията, раждането, творчеството. Но този архетип притежава двойнствен характер, който носи също непредвидимост, опустошение, форма на божествен гняв, бедствие, наказание. Според Юнг човек е склонен да вижда образа на Божествената майка не само в жените, които полагат грижи за него или с които се свързва през живота си, но и в определени обекти и елементи в обкръжаващата среда. Това могат да са кръгли/овални форми, символи, излъчващи нежност, загадъчност и топлина, изобилие, ниви, църква, природа, реколта и прочее. Популярни образи, носещи символичността на Богинята-Майка са Дева Мария, богините Артемида и Хера от древногръцката митология, и Кали – от индийската. Всички те са сили в човешки образ, носещи много подобни качества, свързани с живота, природата, вселената, грижата, но и с гибелта, страданието и наказанието.

- Детето – подобно на Майката, то също бива наречено и Дете-Бог или Дете-Герой.  Митът за Херкулес и писанията за Исус Христос чудесно формулират основните качества на този архетип, завъртащи се около идеята за промяна, нещо ново, спасение, свръх-божествена сила. Тези два образа, както и много други, подобни на тях, като например младите изпълнени с живот, смелост и сила принцове и рицари в приказките, появяващи се след време, за да спасят кралството или принцесата, се характеризират с тази особеност – вярата, че бъдещето ще донесе промяна, ще претвори досегашното и ще поведе към по-добро. Детето е носител на импулс, тласък, стремеж към пречистване на душевността, непокътнатост и неопетненост, подобряване на досегашното и изчистване на грешното.

- Мъдрецът – Също познат като Мъдрият старец, е символ на усещането за вътрешна навигация, интуитивно ядро, морален водач, по-висш и опитен образ, който напътства и ръководи чрез знания и опит. Този архетип бива обвързан също така с пророчески умения, духовни учения и мистицизъм. Той е отшелник, каквито са Мерлин, Йода, Заратустра, Гандалф. Бивайки асоцииран с процеса на смирение и заземяване, той е несъзнателно търсен образ в моментите на лични или обществени трансформации, символизирайки обръщането на личността навън към света чрез собствен опит, вътрешна мъдрост  и определено достигнато надличностно познание.

- Трикстерът – Шегобиец, измамник, мошеник, нарушител на реда. Той символизира желанието за неподчинение, прекрачване на правилата и нормите, хаос, разруха, липса на морал. Според Юнг този архетип съдържа известна парадоксалност, тъй като е носител и на полезна съзнавана промяна като резултат от бунта на личността срещу обществото. Той е трансформиращ. Символ на изграждането на нов ред след настъпилия хаос, архетипът на измамника се проявява във всяко падане на определен обществен режим или драстичното изменяне на структурата на личността чрез осъзнаване на собствените търсения, желания и нагласи. Той е необходима архаична структура, която разклаща статуквото, за да освободи пространство за нещо ново. Популярни носители на архетипът на Трикстера са скандинавският бог Локи, Робин Худ, Жокерът, древногръцкият бог Хермес, Мефистофел.

Юнг заключава, че елементи от всеки един от архетипите съществуват не само на равнището на обществото, но и във всеки индивид поотделно. Чрез тях всеки човек кореспондира със света и със самия себе си в процеса на развитие и реализиране. Всеки, в отделните стадии на личностно изграждане, се възприема съзнателно или не като някой от тези архетипи, търсейки връзка с тяхната природа и характер вътре в себе си. Според него тези образи се проявяват не само като метафора в битието, но и като конкретни послания в сънищата, които да насочат личността към пластовете на несъзнаваното. 

Години по-късно Карол С. Пиърсън – американска писателка и педагог - разширява и довежда до конкретика теорията за архетипите на Юнг, като тя предлага опростен практически прочит на характеристиките на тези първообрази. Формулировката на Пиърсън е публикувана през 1991 г. в книгата й Awakening the Heroes Within, където тя определя модела, особеностите, целите и мотивите на дванадесет ключови архетипа:

Невинният

• Ключови черти: оптимизъм, доверие, вяра, надежда, наивност, отхвърляне на истината; 
• Основна цел: да бъде щастлив. 

Сиракът

• Ключови черти: реализъм, емпатия, независимост, резилиънс, критичност, черногледство, склонност да попада в ролята на жертва твърде често;
• Основна цел: да принадлежи.

Героят

• Ключови черти: дисциплина, смелост, решителност, отдаденост, арогантност, агресия, риск от прегаряне;
• Основна цел:  да докаже своята стойност и способностите си.

Грижовният

• Ключови черти: състрадание, отдаденост, закрила, приобщаване, саможертва, контрол, конформизъм, зависимост; 
• Основна цел: да помага и защитава. 

Изследователят

• Ключови черти: автономност, амбиция, освободеност, изолация, самота, разочарование;
• Основна цел: да бъде независим и автентичен.

Любовникът

• Ключови черти: ентусиазъм, харизматичност, чувственост, зависимост, пристрастяване, отслабен самоконтрол;
• Основна цел: свързаност и интимност.

Бунтарят

• Ключови черти: метаморфоза, революционност, смелост да променя, гняв, разрушителност, нараняване на себе си и другите;
• Основна цел: промяна и разрушаване на старото.

Създателят

• Ключови черти: креативност, визионерство, въображение, хаос, желание за привличане на внимание, самодоволство;
• Основна цел: да създава значими неща.

Шутът

• Ключови черти: спонтанност, удоволствие, жизнерадост, безотговорност, ленивост, циничност;
• Основна цел: да носи радост на света.

Мъдрецът

• Ключови черти: знание, аналитичност, мъдрост, свръхкритичност, помпозност, липса на емпатия;
• Основна цел: да помогне в разбирането на истината и осъзнаването.

Магьосникът

• Ключови черти: интуиция, трансформация, духовност, манипулативност, загуба на връзка с реалността;
• Основна цел: да трансформира реалността.

Владетелят

• Ключови черти: лидерство, отговорност, направление, авторитарност, свръхконтрол, липса на добра комуникация;
• Основна цел: да създава ред и стабилност.

  
Тези архетипни модели биват адаптирани към широко приложение в личностното израстване, индивидуацията, стратегиите за лидерство и коучинг практиките.

Така концепцията за архетипите окончателно се затвърждава като значима и важна що се отнася до развитието на личността и нейното разбиране за собствените ресурси, осъзнаване на търсенията и нагласите към света.