За пръв път срещнах термина DID (Disociative Indentity Disorder - от англ.) в едно от обученията ми с д-р Даниел Сийгъл, посветено на Междуличностната невробиология. Бях много заинтригувана, но и леко объркана, защото бях останала с впечатлението, че това психично състояние се среща изключително рядко и не е достатъчно добре изследвано. Оказа се, че това не е съвсем вярно. На нашият семинар посветен на Дисоциативното разстройство на личността ще научим много по тази тема, но нека се запознаем с основните въпроси, касаещи заболяването в тази информативна статия.
Дисоциативните разстройства са психични състояния, при които се наблюдава загуба на връзка между мислите, спомените, чувствата, обкръжението, поведението и идентичността. Тези състояния включват бягство от реалността по начини, които не са желани и не са здравословни. Това води до проблеми в управлението на ежедневието.
Дисоциативните разстройства обикновено възникват като реакция на шокиращи, стресиращи или болезнени травмиращи събития и помагат за отблъскване на трудните спомени. Симптомите зависят отчасти от вида на дисоциативното разстройство и могат да варират от загуба на памет до прекъсване на идентичността. Стресът може да влоши симптомите за известно време, като ги направи по-лесно забележими.
Терапията на дисоциативните разстройства може да включва разговорна психотерапия или да е изцяло медикаментозно, както и съчетание между двете. Овладяването на симптомите при дисоциативните разстройства е предизвикателно, но клиентите научават нови начини за справяне и животът им се подобрява.
Симптомите зависят от вида на дисоциативното разстройство, но могат да включват:
- Усещане за отделяне от себе си и от собствените емоции
- Мислене, че хората и ситуациите са изкривени и не са истински
- Неясно чувство за собствената идентичност
- Силен стрес или проблеми във взаимоотношенията, работата или други важни области на живота
- Неспособност за справяне с емоционален или професионален стрес
- Загуба на паметта (амнезия) за определени периоди от време, загуба на памет за събития, хора или лична информация
- Проблеми с психичното здраве като депресия, тревожност, идеация за самоубийство
За сега са ясно дефинирани три основни дисоциативни разстройства:
- Деперсонализационно/реализационно разстройство
- Дисоциативна амнезия
- Дисоциативно разстройство на идентичността
Дисоциативното личностово разстройство е било известно преди като множествено разстройство на личността и включва „превключване“ към други самоличности. Страдащите от него се чувстват така, сякаш в главата им говорят или живеят двама или повече души. Може да имат усещането, че са обладани.
Всяка от "живеещите" вътре в тях личности може да има свое уникално име, лична история и характеристики. Тези идентичности понякога включват различия в гласа, пола, маниерите и дори такива физически качества като нуждата от очила. Съществуват и разлики в това доколко всяка от идентичностите е запозната с останалите. Разстройството обикновено включва и пристъпи на амнезия, както и моменти на объркване и лутане.
При едно изследване в САЩ относно разспространението на това ментално заболяване, се оказва, че едва 1,5% от участниците имат такава диагноза. Това разбира се може да се дължи на факта, че е напълно възможно човек да не знае, че има симптоми на разстройството или да е получил грешна диагноза, най-често шизофрения или биполярно разстройство.
- Освен психологически тестове, диагностиката би трябвало да включва медицински преглед, както и неврологична диагностика. В допълнение клиента трябва да попълни три различни въпросника, за да се оцени степента на дисоциативната симптоматика:
- Скала за дисоциативни преживявания: Тя включва 28 въпроса за ежедневните преживявания на клиента
- Въпросник за дисоциация: Той включва 63 въпроса за оценка на тежестта на дисоциацията на личността
- Скала за регулиране на емоциите: Тези 36 въпроса се фокусират върху това дали и как клиента регулирачувствата и емоциите си.
имптоми на ДРЛ най-често се проявяват в детството, на възраст между 5 и 10 години. Често се случва родителите, другите членове на семейството, настойниците, учителите или здравните работници да пропуснат или да объркат ранните признаци. Те могат да объркат разстройството с други поведенчески или обучителни проблеми, като например синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност (СДВХ). Поради тази причина ДРЛ обикновено се диагностицира едва в зряла възраст.
Поради рядкостта на разстройството и големите различия в симптомите, може да отнеме време за поставяне на точна диагноза и е препоръчително да извършите диагностиката в сътрудничество с психиатър.
Терапията на Дисоциативното разстройство на личността се фокусира върху:
- Идентифициране и преодоляване на травми от миналото
- Овладяване на внезапни промени в поведението
- Сливане на отделни идентичности в една идентичност
Твърди се, че
най-добрите терапевтични подходи са базирани на Когнитивно поведенческа терапия или Диалектична поведенческа терапия.Не бива да пренебрегваме и възможностите, които дава
хипнотерапията, като тя може да бъде използвана в комбинация с когнитивно-поведенческите терапевтични подходи.
