• Едипов комплекс и Комплекс на Електра - въведени от Фройд в полето на психиатрията, това са основните нагонни комплекси, през които преминава всяко дете във възрастта от три до пет години. Психичното развитие на детето и неговите основни емоционални нужди се определят именно от тези два комплекса. Според психоанализата на Фройд те съчетават двете основни нагонни групи – либидинозната Ерос и разрушителната Танатос. Според тази теория има неосъзната влюбеност на детето в родителя от противоположният пол и същевременно неосъзната враждебност към родителя от същият пол, както и желание той да бъде отстранен. Нормалното преодоляване на тези два комплекса се постига с постепенната идентификация на детето с родителя от същия пол.
  
  
• Комплексът за малоценност е въведен от Алфред Адлер, който той обяснява по следния начин: периодично повтарящите се неудачи и неуспехи в детството, прекалено изискващите родители, често припомнящи на детето неговите неуспехи, сравнявайки го с останалите деца, могат да се окажат пагубни за крехката и чувствителна личност. Те могат да са причина за появата на комплекс за малоценност, който като червена нишка следва човека през целия му живот. Чувството на малоценност може да бъде обусловено обаче както от унижаване, потискане или пренебрегване на детето, така и от разглезването му чрез прекалена родителска загриженост, изпълнение на прищевки и постоянна външна помощ, които водят до зависимост, несигурност и несамостоятелност.  

Комплексът за малоценност лежи в основата на различни психични разстройства при всички възрасти. Свръхмерно засиленият стремеж към себеутвърждаване и превъзходство над останалите, тласка човека към непостижими или изключително трудно постижими задачи с цел привличане вниманието на близките към себе си и получаването на цялата им обич. Невъзможността на човек да осъществи тези цели и да се вгради в обществото обаче, го извежда от равновесие, предизвиква силно напрежение и води до „невротично бягство“ от действителността, както и до навлизане във въображаемия свят на нездравите изживявания и фантазии. При тези условия неизменно настъпват и депресивните разстройства.

 Алфред Адлер  изследва комплекси, породени и от взаимоотношенията между децата в семейството и поредността им. За него е от изключителна важност семейната ситуация, в която се ражда, расте и развива детето. Дали е единствено, първо, второ или последващо, от какъв пол е, дали расте в среда с деца от същия пол или противоположен и т.н. Изискванията към него, очакванията и ролите, които то играе в семейството са разнородни в различните ситуации.

- Комплексът „Единствено дете“ - Родителите рядко подозират неестественото положение и рисковете за психичното развитие на единственото дете. Живеейки само сред възрастни, детето се лишава от необходимата за него възрастова социална среда. Най-потърпевшо е изграждането на общностното чувство. Поради фактът, че средният интелектуален коефициент на заобикалящите го възрастни е по-висок, то се развива по-бързо интелектуално и е по-зряло за възрастта си. Но пък деца, живеещи в строго цензурирана обстановка без право на особени волности и с доста забрани, се невротизират, стават капризни и разглезени. Поради големия авторитет на родителите си, те стават нерешителни, несамостоятелни, боязливи и плахи.

- Комплексът „Първо дете“ - Кризата при първото дете се появява с раждането на второто, което идва, „за да го прогони от сегашния му рай“. Адлер нарича този процес „детронация“. У по-голямото дете се създава отрицателна нагласа към малкия натрапник, който ангажира цялото време на майката и тя не може да му обърне внимание. То е ощетено, засилва се готовността за съперничество и себеподценяване. Чувства се ограбено и лишено от родителската обич, поради което е подчертано ревниво, завижда и мрази по-малкото братче или сестриче.

- Комплексът „Второ дете“ - Второто дете се явява в по-благоприятна позиция. По пътя на подражанието то усвоява наготово социалния опит, развива чувство за общност и това го прави по-доверчиво, всеотдайно и общително. То се развива по формулата „И аз също“ и това го тласка към непрекъснато сравняване с по-голямото дете, като по-малкото се ръководи от желанието да го настигне и надмине. От друга страна обаче второто дете е в положение на зависимост и трудностите идват от неравностойните отношения с по-големия брат или сестра.

- Комплекс на „Брата/Сестрата“ - Този комплекс, използван в психоанализата, се основава на завистта на едното дете към своя брат или сестра, която възниква, ако това дете е било лишено от родителската любов. Комплексът се изразява в съперничество, надпревара, съревнование, както и с проявата на агресивни, разрушителни и унищожителни импулси, насочени към предпочитаният от родителите брат или сестра.

 Психоаналитиците считат, че на тези комплекси се дължат редица невротични разстройства. Важна част заемат и комплексите, свързани с родителското поведение. Положителните и отрицателните въздействия на семейството върху детето могат да се отразят двупосочно върху неговото психично развитие. От една страна то може да бъде самоуверено, самостоятелно и инициативно, а от друга - плахо, страхливо, с чувство на вина и затворено.

- Комплексът на „Изключване“ – Заражда се, когато детето се чувства недостатъчно обичано или пък сравнявано с другите в тяхна полза. То става особено ранимо и болезнено чувствително и постепенно започва да му се струва, че целият свят е създаден от враждебни и лоши хора, които не го обичат.

- Комплексът на „Изоставеното дете“ - Когато родителите се отнасят с безразличие и без особено внимание към детето, те не задоволяват базовата му нужда от сигурност. То се страхува, че може да бъде изоставено и това го прави неуверено, тревожно и може да събуди страхове.

- „Авторитарен“ комплекс - Този комплекс се определя, като сборни емоционални чувства, групирани около стремежа за власт и надмощие над останалите. В тези случаи детето от рано трябва да се поощрява да има амбиции, но и да осъзнае, че свръхамбициозността е вредна. При стресови моменти в бъдеще, когато детето достигне зряла възраст и не е подготвено, може да се провокират различни психосоматични заболявания, включително и депресия.

- Комплекс за „Независимост“ - Появява се в периода на пубертета и в горната училищна възраст, когато от една страна юношите биха искали да са напълно автономни, но поради материалната зависимост те се самопреживяват като лица, на които им е отнета свободата. При някои индивиди това чувство за „отнемане на свободата“ не се преживява докрай и продължава да съществува и в зряла възраст, проявяващо се като болезнена чувствителност при опит да им се държи сметка. А ако им се отнеме независимостта чувството може да прерасне в депресия.

- Комплексът „Разрушен дом“ - Липсата на един от родителите поради смърт или раздяла се понася особено болезнено в ранното детство. В детето се пораждат чувства на дълбоко социално неблагополучие и липсваща опора в живота, намаляване или пълна липса на обич от страна на единия или дори и двамата родители. Рухване на родителския авторитет поради намеса на много хора като баби, лели, втори родител и т.н. във възпитанието му. Лош пример, който го насочва да постъпва егоистично и конфликтно в семейните отношения и убива вярата му в дружбата между хората. Ситуациите на „разрушен дом“ са извор на много вредни въздействия върху душевния свят на детето и предпоставка за депресивни прояви, невротични разстройства и дори суицидни намерения на по-късен етап в зряла възраст.

- Комплексът „Дом без любов“ – Децата, живеещи в семейства с нехармонични бракове и непрекъснати конфликти, растат в дефицит на ценностни ресурси като любов, грижа, внимание и подкрепа. А напрегнатата обстановка и травмиращите моменти, на които непрекъснато са изложени, водят до различни невротични и психични разстройства. 

 Освен изброените дотук комплекси, важна роля играят и тези, дължащи се на физически недъзи при детето, които дават отражение и на по-късен етап от живота му. Подигравките от страна на връстниците оставят траен спомен у ранимата детска душа и водят до личностно разстройство, обусловено от вътрешен емоционален конфликт или социална неприспособимост в обществото, когато порасне. 

 От всичко казано дотук се вижда пряката връзка между създадените в детството комплекси и емоционалната неустойчивост при възрастния, предразполагаща към депресивни състояния.