ДЕТСКИТЕ КОМПЛЕКСИ - ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЕПРЕСИЯ

(ПЪРВА ЧАСТ)


Автор: Борислава Трифонова, психолог
23 JAN 2025


Безспорна е валидността на всички хипотези, доказващи патогенетичните аспекти на депресиите, но водена от изключителния си интерес към психологическото въздействие на комплексите от детството и съпровождащите ги травми, бях изкушена да вникна по-надълбоко в тази проблематика и да открия общото между тях и появяващите се в зряла възраст депресии. Поради това целта на изложената информация е, не толкова да се разгледа клиничната картина на депресията и справянето с нея, колкото да се акцентира върху преживяванията на хората през тяхното детство и връзката им с отключването на депресивни разстройства на по-късен етап.

Комплексите са толкова стари, колкото е и човечеството! И естествено - няма човек без един или повече комплекси. Но въпросът е в това дали всички те в еднаква степен преследват човека през целия му живот и водят до разстройства и смущения в нормалното човешко функциониране. Може би отговорът на този въпрос се съдържа сам по себе си в една кратка, но дълбока по съдържание мисъл: „Ако искаш да причиниш на някого депресия, създай му комплекси или вина.“
И едва ли има родител, който съзнателно би искал това за своето дете! Но абсурдът тук е, че много често точно родителите са тези, които неосъзнато привнасят подобни невидими и същевременно толкова обвързващи окови, които поставят детската душа в клетка. Клетка, от която трудно се излиза и която лесно се превръща в затвор на собствените представи за значимост. А когато вече порасналото дете започне все по-често да изгубва себе си във водовъртежа на житейските трудности и катаклизми, какво друго му остава, освен да се скрие под привидно безопасната и защитаваща го, измислена от самото него друга реалност, наречена депресия?

Какво са детските комплекси?

Комплексите са свръхценни идеи със силно афективно съдържание. В психопатологията комплексът се разглежда като група представи, обединени около някакво преживяване, обикновено силно емоционално оцветено. Известните психоаналитици Зигмунд Фройд и Карл Юнг разглеждат комплексите като резултат от преживяна психическа травма, най-често в детството. Терминът „комплекс“ е приет от Карл Густав Юнг, който го обяснява като съвкупност от чувства и представи, частично или напълно несъзнавани, заредени с афективна сила, която организира индивидуалността на всеки човек, слага отпечатък върху афектите му и насочва действията му. Според Фройд при много хора комплексът определя цялостното им поведение, а може да бъде и ключ към развиване на различни неврози, включително и психози.
Често неподозираните в детството комплекси играят важна роля в психичния живот не само на децата, но и на вече порасналите възрастни. Те оказват решаваща роля върху формирането на характера на детето, върху интеракциите между отделните членове на малкото социално общество: семейството. Психологичната атмосфера на детето се състои предимно от родителите и най-близките. Тази естествена за детето среда създава първите условия за телесно, психично и социално развитие.
Семейството има доминиращо значение в живота на детето. В него се изграждат първите му връзки със света и се оформя характерът и типът на реакциите му. През този микросвят детето добива впечатление за човешките взаимоотношения. За него родителите са идеални и съчетават най-добрите качества, а отношенията между тях са „модел на човешки взаимоотношения“. Същевременно с това се изгражда и „модел на поведение на мъжа и на жената“ в лицето на майката и бащата. Подражанието заема важно място в когнитивното развитие на детето. То не е в състояние да разкрие само̀ законите на интерперсоналните взаимоотношения, а ги получава наготово от хората, с които е свързано емоционално - майката и бащата. И поради това обикновено децата повтарят моделите на поведение на своите родители.
За да бъде детето психически пълноценно, то има нужда да получи от семейството няколко основни неща: на първо място - любов, на второ - сигурност и на трето - утвърждаване на собствената личност. Най-голямо значение имат родителската обич, нежност и внимание. Чувството на сигурност е изключително важно за поддържане на психичното благополучие. Задоволяването на първите две потребности е абсолютно задължително, за да се достигне до пълноценно развитие на третата. Децата, живеещи постоянно в травмираща обстановка, се чувстват потиснати, несигурни и плахи.
Лишеното от ценности като любов, сигурност и принадлежност дете има постоянно изживяване за тяхната липса и дефицит. То е разочаровано или озлобено поради невъзможността за задоволяване на тези потребности и страда, независимо дали осъзнава или не причините за изживяванията си. Детето понася тежко невъзможността за утвърждаване и последващото собствено реализиране, когато порасне. Ако тези нужди останат незадоволени, се пораждат вътрешни конфликти, които могат да се разгърнат в различни комплекси от ранно детство до зряла възраст и да доведат до възникването на депресия. Поради това положителните социални отношения, наситени с подкрепа и топлота от страна на най-близките са предпоставка за изграждането на пълноценни контакти в обществото.

Продължава: Част 2

Източници:

1. Маджирова, Н., (1996) Детските комплекси, Пловдив: ИК „Полиграфия“;
2.  Маджирова, Н., (2018) Психопатология Казуси, Пловдив:  ИК „Лакс бук“.
Създаден чрез